Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Всяка сутрин слизах до магазинчето за закуски “Фурната” и купувах едно и също: – Пет банички с топено сирене, моля!
Момичето не ставаше за търговка. Не се усмихваше. Не говореше. Не поздравяваше нито на влизане, нито на излизане. Ясно беше, че тук е на заплата. Вероятно не й даваха процент от оборота и й беше все едно дали ще си купя от нейните банички или ще намажа препечена филия с масло за закуска.
И бледото й лице, и омазнената й руса коса на конска опашка, и тънките й, безцветни устни под евтините очила можеха да минат без мен и моите лев и седемдесет стотинки.
Два пъти (не че е хубаво дето помня точната цифра, когато съм била любезна) се опитах да развия целофана на гримасата й, за да ме лъхне истинският й аромат. Можеше да мирише на лимон, на момини сълзи, на дълбока вода, на каквото и да е. Момичето обаче не ми позволи.
– Добро утро! – поздравих аз първия път, но тя не ми обърна внимание, заета да подрежда тавите с черни, омазнени дъна.
По принцип нямах навик да поздравявам първа в магазин, все пак аз съм клиентът, но понякога ми ставаше неудобно от тишината, която ме обгръщаше на влизане.
– Не Ви е лесно тук, колко работа, а и хората все гладни… – продължих от неочакван и за мен изблик на приказливост.
След дълго мълчание, накъсвано от правоъгълните кастанети на тавите, тя отвърна:
– Топеното сирене свърши. Трябва да си изберете друго.
Внезапната пролука в целофана ми показа, че ме е забелязвала. Знаеше навиците ми, но това очевидно не беше достатъчен повод да е по-общителна.
Вторият път (помня деня понеже получих по куриер една антикварна книга, която дълго търсех и бях много радостна) заговорих за времето, за предвижданите горещини в края на лятото. Но момичето си остана нямо. Сложи (без да съм поръчала) петте банички в плика и само попита:
– Друго ще има ли?
Очевидно нямаше да има. Целофанът и този път си остана цял, но ми се струва, че ароматът под него беше кисел. Лимон или оцет – това беше въпрос само на интерпретация.
Отсъствах за осем дни и половина от дома. Когато на следващата сутрин влязох в магазина, ме стресна топъл, любезен глас:
– Здравейте! Как сте?
Гласът беше на момичето, но момичето го нямаше. На негово място стоеше мило създание с красива червена кърпа на бели точки, които прибираха пухкави руси коси. Тънките устни и грозните очила отсъстваха, а вместо тях две очи ми се усмихваха:
– Пет банички с топено сирене, нали? Тъкмо ги извадихме…
Завъртях глава като неуравновесен човек. Трябва да има предупреждения за клиентите в такива случаи, нали? За какво е тази комисия за защита на потребителите! Ами ако клиентът получи инфаркт от внезапно връхлетялата го любезност?
Сянката зад гърба на момичето показа на застиналите ми мисли защо глаголът “извадих” внезапно беше сменил числото си и се бе превърнал в “извадихме”. Причината беше стройна, със загорели ръце и здрави бедра в избелели черни джинси. Носеше чиста фирмена тениска (както впрочем и момичето), кожена каишка на дясната си ръка и няколко амулета върху добре оформените гърди. Честно казано броят на амулетите и пъстроцветните нишки, на които бяха закачени, бяха доста лековати за моя вкус, но какво пък… Можех да ги преглътна.
В името на разкъсания целофан и изсипалата се оттам внимателна продавачка можех да преглътна всичко. Междувременно причината за промяната подкачаше нещо момичето, а то се смееше дълбоко и заоблено. Смееше се! В носа ме блъсна миризмата й, като внезапно поднесен под носа ми тестер с парфюм на промоционална цена.
Миришеше на дълбока вода, нямаше никаква киселина... Дъх на мускус от цъфтящи виолетови водорасли, смесен със синьо-зеленото ухание на подводен пясък и свежестта на напечена скала по залез се носеха от тялото й. Красота! Беше разцъфнала! Мъжкото присъствие й беше вдъхнало живот, също както замразените полуфабрикати от фризера се превръщаха в апетитни късчета наслада, наречени банички.
Дали сръчността на помощника, дали усмивката на момичето или началото на есента привлече повече клиенти в магазинчето не знам, но няколко дни след това сварих опашки. Това ми докара допълнителни притеснения сутрин – не биваше да закъснявам за работа. Ето защо се отказах да купувам банички оттам. Но честно казано вкусът им ми липсваше. Затова или просто от любопитство (макар да не е добре човек сам да си признава това качество) като минавах покрай магазинчето на път за автобусната спирка се заглеждах през витрината. Момичето и мъжът с амулетите разменяха вече явни целувки край фурните. Друго не знаех, но това само по себе си беше достатъчно, нали?
Беше сряда, бях си взела почивен ден и реших, без риск от закъснение, да разнообразя деня си с любимата си закуска. Слязох до магазинчето – не бях влизала там от месеци. Имаше малка опашка. Когато дойде редът ми, момичето ме поздрави любезно:
– Не сте идвали отдавна. Какво ще си изберете?
– Пет банички с топено сирене – отвърнах й усмихнато. Щеше да бъде един хубав почивен ден насред работната седмица. – Както винаги...
– Да... – отвърна момичето с една особена тъга. – Както преди...
Зад гърба й, между печките и тавите нямаше никой. Може би беше временно, защото любезността на момичето си беше на мястото. Но нещо във вялата белота на ръцете й и завърналите се очила върху лицето й, подсказваха друго.
– Къде е помощникът днес? – запитах отривисто, с лек нюанс на пресилена бодрост.
– Замина – отвърна тя и обърна гръб.
Премести една тава невнимателно (и според мен излишно) и долната се строполи с трясък на мозаечния под. После вдигна ръка към очите си, уж между другото, и чак тогава се обърна отново към мен.
– Сложих Ви и две банички с шунка и топено сирене. Нов асортимент са, да ги опитате. Безплатно.
– Много мило – неочакваният й жест ме трогна. Взех пакета и подадох монетите.
– Благодаря – отвърна тъгата на момичето вместо усмивката му.
Стана ми жал и реших да се реванширам с малко нетипичен за мен оптимизъм:
– Ще се върне! Ще видите! – взех баничките и й се усмихнах. По мои преценки усмивката ми беше наистина сърдечна.
Тъгата на момичето се усмихна на добротата ми, но само двете усетихме това:
– Няма да се върне. Замина при жена си.
Не знаех какво да отговоря на това. В случаи на внезапно драматично споделяне от страна на непознат, човек е най-добре да си тръгне.
Когато отворих пакета с баничките у дома, усетих аромата на момичето, оставен от пръстите й по-хартията. Той беше по-силен от току-що свареното ми, прясно смляно кафе.
Миришеше на момини сълзи.
Публикувано от alfa_c на 05.01.2011 @ 21:58:22
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 58882 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Внезапна любезност" | Вход | 24 коментара (57 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Внезапна любезност от anonimapokrifoff на 05.01.2011 @ 22:10:33 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Джой! И тези момини сълзи... |
Re: Внезапна любезност от ketinko на 05.01.2011 @ 22:47:52 (Профил | Изпрати бележка) | хубаво разказана история, много увлекателна и те спира за размисъл...какво, кога и как се обръща в нас... |
Re: Внезапна любезност от Markoni55 на 05.01.2011 @ 23:09:36 (Профил | Изпрати бележка) | ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ направо се утепа от съвършеност. то бива : да разкажеш интересна история, да я разкажеш добре и с динамизъм и даже драматизъм, да докоснеш душата като с нежни пръсти арфа - ем звук, ама не съвсем...ама и с тези момини сълзи много я направи. Направо не остави нещичко ей тъй да се заяде човек и да каже: МОЖЕШЕ ДА ПИПНЕШ ОЩЕ МЪЪЪНИЧКО! Ужасни перфекциоНАЦИСТИ се навъдихте напоследък. Отврат!
Аплодисменти и на БИС! |
Re: Внезапна любезност от Agaq на 06.01.2011 @ 08:07:18 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторска работа, Джой!!! |
Re: Внезапна любезност от stefka_galeva на 06.01.2011 @ 08:10:58 (Профил | Изпрати бележка) | "разкъсания целофан " Когато успеем да разберем другите хора...сме ставали сто метра високи! Когато успеем да ги опишем ...?Високо, високооо...Много ми хареса! ЧНГ!:):) |
Re: Внезапна любезност от Musketar на 06.01.2011 @ 10:30:36 (Профил | Изпрати бележка) | За много години, Джой!
Би трябвало да ти кажа браво и аплодисменти за разказа, ама пак ще си включа логореята. Тази история се е случвала милиард пъти и вероятно е описвана милиони пъти. Ние в крайна сметка няма начин да си разкажем нещо принципно ново. Историята е банална, погледната отстрани /знам, че за автора тя не може да е такава, защото тогава би му било невъзможно да я напише/ - и точно тук става интересно. Защото писателите в крайна сметка разказват същите истроии, които хората си разказват в кръчмата, клюкарствайки или просто споделяйки. Само че го правят по РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Няма да уточнявам какъв точно, но него наричаме литература. Е, този разказ "просто "мирише" на литература в най-добрия смисъл на думата. Четох го късно снощи, четох го и сега - има изречения, на които се наслаждавам заради самите тях - заради игровостта им, заради ирониите и автоирониите, заради плавността им и завършеността им. Окото ти за детайли отдавна ми е известно, но тук то е "заработило" за една по-сложна и органическа система. /Добрият детайл в прозата е като добрият образ в поезията - и 2-те са впечатляващи, но все още не правят текста цялостен. Това го казвам, защото кратките разкази - не само твоите, а принципно - до голяма степен разчитат най-вече на някакво преекспониране на детайла, на почти кинематографичното му приближаване и уголемяване. Ефектно, наистина, и близко до модерното възприемане, но бод по бод, детайл по детайл да строиш разказ, без да привилигироваш даден детайл, а всеки да е на мястото си като клетка на организъм, според мен е по-сложно./ Да не говорим, че разказите, написани през очите на наблюдател по начало съдържат опасността от скука или от прекалено залитане в посока на наблюдателя. Е - справила си се повече от великолепно - разказът е балансиран, четивен и едновременно умно написан и дори наблюдателят-разказвач се оказва ПОДУШВАЩ наблюдател. Така че от мен - големи аплодисменти и голямо благодаря за удоволствието, което ми достави.
Тъй като този разказ някога трябва да излезе /и ще излезе/ в книга, да ти кажа само, че заглавието определено не е това. Но не ми хрумва нищо засега. Не е обаче и нищо, свързано с момини сълзи. Помисли го, важно е.
И на 2-3 места има чисто технически за дооглаждане заради повторения. Пример: "...няколко дни след това сварих опашки. Това ми докара допълнителни притеснения..." Много "това"-та се събират, може да стане "...няколко дни по-късно сварих опашки..."
Само че сама разбираш - това са бели кахъри! /Заглавието обаче трябва да го помислиш/. Не знам дали горе, в началото, да не пропуснеш споменаването на дъха на момини сълзи и да го оставиш единствено в забележителния финал.
Абе майсторска работа, майсторска... Браво ти! |
Re: Внезапна любезност от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.01.2011 @ 11:01:18 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за усета
и аромата на майсторската ръка :)
Щаслива Нова година! |
Re: Внезапна любезност от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.01.2011 @ 11:02:59 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за усета, емпатията
и аромата на майсторската ръка :)
Щастлива Нова година! |
Re: Внезапна любезност от Limonka (danist@abv.bg) на 07.01.2011 @ 00:27:33 (Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | С удоволствие чета всичко, което напишеш, но за този майсторски написан разказ, не мога да не те поздравя :) Като баничка с топено сирене е :) Може всеки ден да ни черпиш с такива. Няма да ни омръзне. |
Re: Внезапна любезност от zebaitel на 07.01.2011 @ 08:22:53 (Профил | Изпрати бележка) | Много поезия има в прозота ти, Джой! Удоволствие е да се чете! Браво! Съгласна съм с Мускетар за заглавието, но все пак ти си решаваш. |
Re: Внезапна любезност от na_de на 07.01.2011 @ 19:06:38 (Профил | Изпрати бележка) | Ох, тая ,,Внезапна любезност!"
Споходи ме и мен точно днес, за мое голямо учудвне! На
Иванов ден ,но поводът е друг....!
Понякога стават чудеса:))))
За много години, мила Джой,
щастие и късмет ти желая!!! |
Re: Внезапна любезност от mariq-desislava на 07.01.2011 @ 19:21:22 (Профил | Изпрати бележка) | Два дни мисля заглавие, белким спечеля конкурса.:))) Ама всичко, което успях да измисля е "Любов в целофан", защото ми се струва, че трябва да се акцентира на любовта в заглавието и значимостта й за цялостното поведение на човек. Да не говорим, че първото заглавие, което ми хрумна беше: "Завийте ми три парчета, любов, моля.";) |
Re: Внезапна любезност от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 07.01.2011 @ 20:11:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ох... Джой!... Ах... Джой!...
ДА ТИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2011...!!!(първо!)... :) , :) , :)
Досадно ще се повторя (като второ), че не чета проза...
(което, разбира се, не е вярно!)... Чета!... И още как!... :) , :) , :)
А такъв разказ, като този - твоя, глътвам като 5 годишна *отлежала Евксиноградска*!... На екс!!!
Удоволствието, даже и да ми твърдиш, че е *взаимно*, си е МОЕ!!!
Ще си позволя да се *изхвърля*(най-безобидно), че такива *деца* се раждат само при *смесени бракове* (поет с прозаик).
Само тогава *тривиална-любовна история* се превръща в такова сладко-нежно-красиво-за-четене *бижу*! :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
p.s. ... а за заглавие?... А бе, ти - обяви конкурса, а за награден фонд все ще измислим нещо!
Колко му е...
|
Re: Внезапна любезност от rumi на 08.01.2011 @ 15:55:31 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав за теб, Радост, и за тези момини сълзи.
Успешна и щастлива Нова година ти желая!
Да ни радваш и през тази година със своите завладяващи разкази и поезия! |
Re: Внезапна любезност от azzurro на 09.01.2011 @ 10:40:41 (Профил | Изпрати бележка) | Браво Джой , харесах аромата на разказа ти !!!!! Поздравявам те !!!! |
Re: Внезапна любезност от sia на 09.01.2011 @ 12:09:06 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш, че обичам разказите ти, бих
искала да пишеш по-често...
Но защо, "в случаи на внезапно драматично споделяне от страна на
непознат, човек е най-добре да си тръгне"!? Защо!?
Любопитството ми е искрено, както и изненадата...
|
Re: Внезапна любезност от Rainstorm на 12.01.2011 @ 17:50:51 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави и от мен. Присъединявам се към коментара на Маркони. Дълбока вода си ти.;))
:))) |
Re: Внезапна любезност от Vesan (proarh92@abv.bg) на 24.01.2011 @ 18:04:43 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Джой, разказът интригува и вълнува, а това, само по себе си вече е доказателство, че е добър. Досега те познавах само като поетеса, но явно е било едностранчиво.
Поздрави! |
| |