автор: hudognika

Боже,колко много тъга !
Просто не е възможно...
Сутрин ставам-тъга,
вечер лягам-тъгувам.
Денят тъгува със мойта тъга,
нощта с тъгата сънува...
И аз сънувам в тъга.
Тъгуват и моите сънища,
а сутрин с болна глава
тъгата нося тъгуваща...
Вечер отново скривам тъга,
но тя промъква се в сънища.
Душата тъжна събира душа,
сънува тъгата пътуваща !
Пътувам по пътя на тъгата познат,
пътувам до болка повтарящ се...
Тъгата сторих в научен трактат,
животът тъне във сънища.
Боже,свикнах с вечна тъга !
Всичко на този свят е възможно...
Сутрин ставам пак със тъга,
вечер лягам тъгуваща...
Денят тъгува,пътува тъга
към нощта с тъгата сънуваща.