автор: hudognika

Когато цветята умират забравени
аз търся с душата си цветния ден
и бягам със моите спомени
през годините на живота зелен.

Когато цветята умират забравени
аз жадувам със поглед смутен
аромати по пътя оставени,
за да открия цветето в мен.

Когато цветята умират забравени
аз прося в студа на снега
следи от цветята направени-
по тях да намеря отново света.

Когато цветята умират забравени
аз откривам в самотата си път,
по който няма аромати оставени,
на който не чака с усмивка светът.

Когато цветята умират забравени
във забрава ще бъда и аз...
Само нейде от семената прихванали
ще родя се отново в красив розов храст.