Говори ми, говори...
храни ме с думите си,
отвори хладилника и сложи
на върха на езика ми
ягодите на мислите си.
Говори, говори,
докато прозрачните ти ръце
прегръщат дългите ми сенки,
говори,
гласът ти ще стигне
до мен с бурите,
налей стихове в чашата ми,
буквите се стичат
като разтопен лед по тялото ми,
говори,
отвори портите на душата си
като райски врати,
поведи ме
по царевичните ниви на мечите си,
говори,
само така
далечните ти зеници,
от които струят светове
се превръщат в две пристанища,
две луни.
на които зимуват птиците
и изписват с криле:
Обичам те!
Далечен мой, говори...