Мрежите си бели да плетат,
пълнят шепи –
топлото топят.
Няма да се спрат
и пудра ситна сипят,
по косите – не стрели –
мъниста бели сплитат.
На чадъра ми чадър ефирен слагат,
бяла шапка, щом пристигне, ще нахлупи мракът.
Мекота в полу-познати силуети
укротява се... А тишината свети.
Свят дълбок
в поклон от сняг се ражда.
Чистота
и цвят снежинков
ме обгражда.