автор: petia_bozhilova

„Този, който не обича, винаги има право. Това е единственото, което има...“
Антонио Гала

Чувство мое! Отроче, родено
във най-скрития пласт на душата,
от сълзите, в кръвта ми таени,
теб, признавам, най-малко очаквах!

Смени хода на дните ми идни
и изпълни закона неписан:
във човешките адски глъбини
само Господ могъл би да диша!

Ти с дъха Му на бял свят излезе
да чирикаш, очи да кокорчиш...
Ох! Защо избра мен? Как полезна
бих могла да ти бъда, отроче?..

Кой? Баща ти?..Юнакът напети
пре-зает и пре-хубав за мен е
и за моите бръчки от „пре-“та,
пре-мрежили лицето смирено...

Не, спокойно бъди! Ще се справим,
дори днес да не сме му потребни!..
Той, любов, има пълното право,
но аз имам чифт грешки...и тебе!

Сигурно ти избра си от Рая
грешна майка тук, долу, да имаш,
на едно да я учиш до края:
щом греши със любов-да не спира!