автор: hudognika

Колко тайни в сърцето си носил
през живота тъй кратък,бурлив !
И достойнство от никой не просил
с твоя нрав за цял народ горделив.

И стихът със живота си вплете
на борбата в Христов трънен венец.
През Голгота Априлска пое със мъжете
да дариш на България"хляб със свинец".

Обичта към семейство,родина...,
тя ли сила ти даде на скалистия връх,
че от близки тайно към гибел замина,
че перо си забрави да пише история с кръв!

И от гордия връх на Балкана
преди истрел да стори ти смърт,
любовта ли към народ и любима желана
ти показа към безсмъртие най-краткия път?

Ти мълчиш.Очите пронизват простора.
Душата като тайните гробно мълчи.
Не дочака да видиш България вън от затвора,
но в ръце й постави ключ от мечти...