автор: hudognika

Какво ми остана във днешния ден !
Навярно песен безкрайно позната
от детството,че все пак съм роден
човек да бъда на земята ни свята...

А може би само кратичък стих,
със който все си пътувам,пътувам
по пътя на времето,на който открих,
че в живота само мечти си сънувам.

Дали ще запомня днешния ден !
Със сигурност не ще го забравя...
Той открадна на мечта ми рефрен
и заповяда красивото в калта да оставя.

Но аз не се подчиних и...запях,
запях за болката,времето,хората.
Всички чувства на душа си излях
и пътувам сама на живота с умората.

Как да разговарям със днешния ден !
Той словата в хамелеон е превърнал.
Този ден открадна и думи от мен,
все едно моя свят е катурнал.

Но не катурна на душата мечта...
и със нея светът ще откривам.
На думите тайно ще рисувам цветя,
които във стихове ще преоткривам !