автор: niveana

Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна
погълна ме и път пое нататък.

След нея дните - мръзнещи снежинки
се стапяха в безп(л)ътната реалност
и миговете - подредени снимки
разкъсваха желязната баналност.

А иначе при мен - едно и също.
Не се научих по вода да ходя.
За дните все издигам книжни къщи.

... А вечер по звездите боса бродя.