Това е моята луна.
Не я прегръщай.
Сама я нарисувах тази нощ.
При теб не може
да изгрява същата.
Понякога си неприлично лош.
И облака
сама го избродирах
със дъх върху лилавото небе.
Ти всичките въздишки
ми събираш.
А тебе няма кой да събере.
Недей да ми крадеш
от тишината.
Сама си я намерих. Затова
върни ми тихото небе.
Пусни луната.
И сам си нарисувай вечерта.
02.01.2011 г.