автор: bardo

Вървя по нечии следи в гората.
Две мъжки, женската - една
и велосипед. Изписан по листата
спектакъл сред смълчаната гора.
Те двамата - приятели от детство.
Тя - колежка със метла.
Бягство от съдбата тежка
да се родиш тук, сега.
Над мен сойка се изкиска.
Тераса над пресъхнал бряг.
А как юнашки ми се иска
следите да не дават знак!
Но приказката тъкмо почва.
Край огъня във пепелта
откривам телефон - задочна
среща на любов с вина:
внезапен звън, взривен уюта,
отговор със чар издайна -
сърце ранено, ревност люта...
Под пепел скрита тайна.
Отсреща по баира пак следа.
"Приятелството не умира!" -
мъжете крачат без жена.
Илюзията триумфира!
На билото е другият бивак.
Стъкла блестят във пепелта -
развръзка: кървава следа,
счупена нечия глава.
Към върха следата е една -
верен щрих на мъдростта.
С природата си в тишина! -
Натам започва песента...