автор: vorastak

Новата година срещаме с надежда скрита,
за живот добър, дали ще бъде щита?
До сега не сбъднаха се нашите очаквания,
че и Бог не трогнахме със жалките оплаквания!?

Сигурно ще трябва в нас да търсим си вината,
че не се спасихме дълго време от бедата!?
Чакахме без труд от някого манна небесна,
но не ни споходи нас идеята чудесна!

А за жалост, още е надеждата ни гола,
че сме дали на злословията само воля!
Не ценим труда, ценим платените клакьори,
та лъжецът истината пак да я оспори!?

Всеки със измама иска да излапа зелника,
но за жалост, се отдава само на безделника!
А народът ни по навик зяпа към звездите,
за това за него ще останат пак трохите!

Другата да срещнем със запретнати ръкави,
да използваме ума и мишците корави,
та надеждата ни да превърнем я във истина
и докажем на света, че нация сме жизнена!

И да я посрещнем не с надежди, а с успехи,
да не носим вече западните стари дрехи
и колите ни да бъдат чисто нови,
да престанем да се чувстваме народ в окови!