автор: saylor

Разцепената китарата

Исп.: Вилли Токарев

В тайгата слънцето през зимата не грее
И като охлюви годините пълзят

За двайсет може аз и да не остарея,
По-рано може да изляза ,при късмет
Тук от студа се спука моята китара .
Сърцето блъска се в гърдите ми сега
На свобода ме чака мойта Роза вярна
И аз задъхвам се без обич , от тъга

Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
На лагерниците омаяни
на наровете си дояждат

Веднъж от сечище в тайгата аз избягах.
Но хванаха ме и ми лепнаха петак.
Ала видях аз как там слънцето изгрява
в тайгата как разцъфва цвете аз видях.
На нара легнал мисля си за свободата,
А пък далечна е като луната тя.
О колко много тук забравени са сякаш.
И те сънуват с радост свойта свобода

Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат

Тук охраняват строго всичките бараки -
пръста на спуськ , автомата на врата
И всяка вечер ножовете тука бляскат.
А аз мечтая да отхвърля тоз товар.
Във лагера посрещнахме днес Високосна
Аз още четири ще трябва да търпя.
И въпреки че тука трудно е да бягаш
аз ще избягам тръгне ли дъждът.

Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат

Разцепената ми китара,
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат
на наровете си дояждат

Превод:Емил Петров-2010г


Гитара с треснувшею декой
Исп.: Вилли Токарев
В тайге зимой балдоха светит, но не греет,
Как черепаха срок годами мой ползет.
За двадцать лет я может быть не постарею,
А может раньше выйду, может повезет.

Моя гитара раскололась от мороза,
А сердце хочет разорваться на куски,
Ведь там на воле ждет меня подруга Роза,
Я задыхаюсь без любви и от тоски.

Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают.

Однажды я свалил в тайгу с лесоповала,
Но был я схвачен, мне добавили пяток,
Зато я видел сам как солнышко вставало,
И видел сам, как расцветал в тайге цветок.

Лежу на нарах и мечтаю о свободе,
А до свободы далеко как до луны.
Ой, сколько тут сидит забытого народа,
Всем о свободе снятся радужные сны.

Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают.

Стоит охрана возле каждого барака,
на взводе, автомат наперевес.
По вечерам тут поножовщина и драки,
А я мечтаю отвалить с концами в лес.

Сегодня в лагере встречали високосный,
А мне четыре високосных впереди.
И хоть сбежать отсюда, маменька, непросто,
Я всё равно сбегу, когда пойдут дожди.

Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают.

Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают,
На нарах пайку доедают.