Тънко,
много тънко
и дълго препридано време... Някъде там,
на идея от скъсване
спираме -
молитва на сенки
в миросана отдавна тишина.
Клисави думи.
Само белег от храм
в изронени пътища.
"Само белег от храм" знаеш ли, напомни ми една гледка, визия, която никога няма да забравя. Иде реч за отдавна запуснатия и вече несъществуващ манастир край Враца. Малко хора знаят, че в една балканска клисура е имало манастир в който дори са се отпечатвали богослужебни книги. Клисурата се казва "Манастирски дол" и сега там може да се види само основата на църквицата сред бодили и бурени, тъжно!
"Тънко,
много тънко
и дълго препридано време..." - уау! впечатлена съм! предала си толкова точно усещането ми напоследък ... ето затова обичам да чета.
Щастлива Нова година!