автор: victoriaivanova

Нужно ли е Шекспир да се казваш,
за да можеш любов едничка с думи да изкажеш,
в слово да я вържеш,
чрез любовната си реч сърцето си с на другия да се опиташ да привържеш.


Далеч съм от Шекспировата персона,
нито вдъхновението ми е близо до аристократичната особа,
но нима не може любовта да се промъкне,
в сърца на семпли твари да се вмъкне.

Коя душа достатъчно издръжлива е обаче,
при вида на крехката му същност в миг да не заплаче?

Къде е срещала преди тя такава любопитна комбинация
от качества едно от друго различни,
не е ли това в живота кулминация?
под различна светилна да видиш нещо, пред което другите остават безразлични.

Да го оцениш тъй много, да не искаш да го пуснеш,
в плен от страха неистов, любовта едничка да не би в секунда да изпуснеш.
Да си свидетел как той с качествата си прекрасни в изобилие,
сърцето ти краде. O, сладко безсилие!

Енигма не е за душата ти от обич полудяла,
какво в него, за да се влюби, е видяла.
Натъквала ли се е тя преди на скромност бяла?
Каква смиреност, ах каква топлина, този път нея е завладяла.

Кога я е връхлитала преди такава светлина,
държание по-прекрасно от мъглявина,
ангелски постъпки от човек,
неочаквана среща с тях в 21ви век.

Гледайки го, в себе си се безмълвно чудиш,
с какви сили да го принудиш,
в това в което и ти да вярва,
че на света друг подобен на него не се мярва.