автор: snowking

Те идват и не си отиват,
но ни опиват
и се опитват да ни обичат,
без да досаждат
или принуждават
и ние да ги обичаме.
Като котенца мъркат
и се отъркват
помежду нас,
повече в теб...
Като птици са в небесата
на очите ни,
а по улея на гърдите ти
се плъзгат надолу
с надежда
някой от нас да ги приюти,
най-вече ти...
Раждаме ги в мисли
и ги следваме с устни,
ръце и чувства,
усещат ни те,
повече теб...
Но те са като мен
или поне повечето са...
И го знаеш,
защото получаваш ги
като предизвестие:
Толкова много думи
имам за теб
и нито една
да те замести!