автор: bundyo

Самотен замък е кацнал на хълма
с прозорци като празни очни кухини,
със масивни каменни стълби,
самотни гаргойли, ров и стени.

Два крокодила плуват под моста,
изпосталяли от глад и от студ.
Няколко прилепа опърпани доста
спят на закътано зад каменен зид.

Покрити със паяжини статуи плачат,
лицата закрили със каменни длани.
Гарвани черни на покрива грачат -
очните ябълки отдавна изкълвани.

Проходи тайни земята пресичат,
водят до скрити подземни тъмници,
но там от години глави не отсичат,
а и се усеща недостиг на девици.

Зомбита няма в гробовете стари,
вампирите отдавна са купчинки прах,
казаните вече не готвят отвари,
никой не умира в килия от страх.

Самотен замък е кацнал на хълма,
с тъмни прозорци и мрачни стени,
полуразрушени са старите стълби,
сърцето на замъка е мъртво дори.

27 Декември 2010 01:35 часа.