автор: chocolate

Знам защо се взираш през прозореца в нищото.
Знам и накъде се завиват в късни спирали мислите ти.
Не тъгувай, мое остаряло момче –
забрави ли, че до теб ще ме има и в зимата?!
Налей и на мен, в моите очи погледни.
Не бързай да късаш възлите неразрешими -
съдбата ни в тях дълго се е заплитала,
прекалено скъпа е и най-невинната нишка.
Всяка е част от нашето свършено и несвършено минало -
пощади го!
Ние сме смъртни – затова всичко за нас е значимо.
Безценен е всеки изстрадан ден, всеки изплъзнал се миг.
Съкровена е всяка пробягала мисъл, всяка уморена истина.
И свидни са всеки жест, всяка дума, всяка усмивка.
Не Животът свършва - ние си отиваме.
Злочести или щастливи – винаги боли.
И на осемдесет, и на тридесет –
времето все не стига дните си да подредим.
Безпътни или смирени –
пътят мечтан не успяваме да извървим така или иначе.
Затова – не оставяй мълчанието чувствата ни да заличи.
Не позволявай на грижите – трепетите да убият.
Подари ми всеки твой дъх,
всеки поглед мил, всяко изтръгнато усилие.
Аз – докрай ще понеса всичко – дори да горчи.
И ще те преродя в очите на едно момиче...