автор: Narwal

Бащата на боговете и хората се събуди с ведри мисли и оптимистично настроение. Той знаеше решението на надвисналия над властта на Олимп проблем. Заплахата от андрогините вече не изглеждаше толкова страшна. Дали това го радваше?
Все пак гръмовержецът бе баща и на безсмъртните и на смъртните. А това определено включваше и андрогините. Те също бяха негова челяд. А сега трябваше да им причини страдание, за да запази така „добре устроената” Олимпийска империя. Необходимо ли беше това?! Зевс сам не харесваше властта на боговете, превърнали се в безмозъчни търтеи на гърба на осталата част от неговите творения. Боговете бяха загубили чувството си за отговорност пред Него, пред света, пред Закона, божествения закон на справедливостта на Олимп. Сега се интересуваха единствено и само от собствените си капризи и дълбоко бяха потънали в блатото на егоизма, разяждащ не само тях, но и останалия свят. Имаше ли върховния господар на Олимп КОГО ДА ПОПИТА?! Дали предложението на богинята на любовта е най-правилното решение?! Дали великият Зевс нямаше да унищожи една уникална възможност светът да стане по-добър, по-развит, по-можещ?! Много е тежко когато мислите започнат да се гонят в главата на БАЩАТА НА БОГОВЕТЕ И ХОРАТА. Тогава изглежда всички живи същества усещат тези тревоги.
Зевс започна да претегля всички „ЗА” и „ПРОТИВ” предложението на Афродита. Богинята на любовта освен магически красива, излезе и поразително коварна. Тя можеше не само да лиши андрогините от щастието на тяхното съществуване, но и да превърне животът им във вечни мъки. Нима може някои да бъде разделен от половината на своята същност и да намери покой след това?! Да се примири със създаденото положение. Не! Това не е възможно! Андрогините биваха обречене на вечно търсене на изгубените си половинки и в това търсене те щяха да губят все повече и повече. Половинките щяха да се объркват и да попадат в двойки, които просто не се съвпадат. Тогава целият този съвършен род щеше да бъде обречен не само страдание, но и ...на вражди. Мирът, хармонията, съвършенството в тяхното общество щеше да бъде окончателно и безвъзвратно изгубено.
От друга страна – в ръцете на гръмовержеца е да спре това безумие и разделянето да не бъде извършено. Но тогава андрогините неминуемо щяха стигнат до Божествения връх и да сложат край на установения олимпийски ред. Какво ще стане след това? Нима ще се установи един НОВ ЗАКОН?! Закон на мир, разбирателство и хармония?! Нима дори светът да стане по-развит и модерен ...ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР?! Зевс беше свидетел как обществото на този вид на смъртните обсебваше все повече и повече съществуващата природа и определено това не ставаше по мирен начин. Андрогините поробваха хората и всички други живи същества. Те установяваха свой ред, който в никакъв случай не беше по-малко деспотичен и имперски от този на Олимп. Изчезваха илюзиите, изчезваха мечтите, изчезваше магията....и най-вече магията на любовта. Всеки андрогин беше сам за себе си напълно задоволен. Той не можеше да живее за други! Не му беше нужно.
Кого ли можеше да попита бащата на боговете и хората? Как да постъпи? Защо винаги, когато някой трябваше да бъде ЩАСТЛИВ, друг непременно трябва да бъде НЕЩАСТЕН?!
Този жесток въпрос дълбоко Го вълнуваше. НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ГОСПОДАР НА СВЕТА! Можеш всичко и това е твоето проклятие. Защото, когато можеш всичко излиза , ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕШ. Зевс не можеше да премахне всички недъзи на света, защото по тази причина явно щеше да му се наложи да премахне целия свят. Как да запази баланса на ДОБРО и ЗЛО. Как да запази това, което САМ беше създал? Това бе въпроса!
И все пак гръмовержецът трябваше да вземе решение. Не можеше да избяга от тази си отговорност. Все пак и боговете и хората трябва да имат ....БАЩА!
Зевс се изправи в целият си ръст и божествена светлина се разля по красивия връх. Боговете притихнаха.
- Не знам дали вековете ще ме съдят за моето решение! Не знам дали аз сам ще мога да си простя за унищожаването на рода на андрогините, но светът, който създадохме има нужда от ред. Ред, който векове наред налагахме със сила и с благодат, с радост и страдания. Не можем да си позволим да загубим нещо, градено дълги години в името на една несигурна перспектива за нещо НОВО! Затова считам, че предложението на богинята на любовта ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИЕТО! Андрогините да бъдат РАЗДЕЛЕНИ!