автор: Rainstorm

Поетите най-често са самотни,
макар да биват толкова различни.
Душите им и в пристан са сиротни.
Понякога са жалки и себични.

Понякога жестоки са и гневни,
от лошотия хорска наранени.
А друг път в рими леят се напевни,
от любовта си нова окрилени.

Понякога са шумни и порочни.
Дебелокожи, груби носорози.
А някога със скалпел режат точно
в душата на читателя некрози.

И Господ май не знае точно колко
поети посадил е на земята.
Охо! Поет? Познавам тази болка...
От мойте стомни сякаш е налята.

Отвън изглежда само, че е тясно.
Ала душите ни са елегантно фини.
Добре дошъл си. Сядай. Има място.
Налей ни от горчивото си вино.

17.12.2010 г.