С поклон пред гения на Балзак
Децата на Йожен дьо Растиняк,
отдавна са надминали баща си.
Забравили са дядо си Балзак
и своя произход от сиромаси.
През През времето откриха пътя пряк.
Пораснаха. Правнуци вече имат.
Научиха кога, какво и как
да могат от живота да си взимат.
И дядо Горио за тях е мит,
за който мразят даже да си спомнят.
Прекрасно знаят неговия бит,
но разликата вече е огромна.
Париж отдавна вече е превзет.
В краката им дори, светът е вече.
И няма континет във който те
да не налагат своя тип човечност.
А иначе, животът си тече,
както е текъл хиляди години.
И ... нищо ново. Нищо. Само, че
дали без нас тях щеше да ги има?...