автор: tzvetcomarinov

Обвзета от любопитство и клюкарстване, баба Пена Шишарката така и не намираше време, през което да се занимава с нещо полезно. Което другите възрастни хора приемаха и винаги правят с особено удоволствие.
Веднъж и тя реши да го стори. Издърпа книгата от ръцете на внука и почти строго му нареди:
- Хайде сега. Кажи си урока за утре.
Малчуганът имаше да научи едно много популярно стихотворение. Подхвана го веднага и съвсем като артист зарецитира патетично:
- Настане вечер, месец изгрее...
Спря до тук. Уж хитровато, като другите деца. Баба милостиво да му подскаже следващата строфа. Само, че Шишарката мълчеше като учител, амбициран от гадното желание непременно да напише двойката.
Пристъпи веднъж, сетне още един път измъчванит декламатор от крак на крак. С плахата надежда, да му помогнат. И след като тя не дойде от никъде, тръгна от началото.
- Настане вечер, месец изгрее...
Това се повтори още няколко пъти. Докато накрая милостивото сърце на домашният педагог вече не издържа. Баба Пена с наставнически тон разпореди най-умното си решение.
-Я баби, остави месечинката на мира. Тя ще си пристигне довечера, както му е реда. Ти сега, вземи да си научиш урока. Защото дойде ли си майката ти от работа,пак ще каже, че не съм те подготвила за училище.

Цветко Маринов.