автор: ivliter

Когато те налегне скуката и мисълта ти стане ленива, значи сърцето ти се е превърнало в птица и иска от тебе друго небе.
Когато пейзажът спре да вълнува очите, когато престанеш да виждаш на изгрева топлата нежна усмивка, когато срещата на погледа ти със сияйната луна, престане да го вълнува, когато те напусне надеждата, че тук можеш да осъществиш любовна среща и светлината на деня ти стане недостатъчна – тръгни. Тръгни по стъпките на твоите приятели, които станаха пътища към мечтите си, ако си нямаш свой собствен път. Тръгни да търсиш извора на щастието си на друго място.
"Тръгни да търсиш вдъхновението, с което аз се извисявам" – ме посъветва планинският връх, когато погледът ми потърси опора в зеленото му рамо.
Щом всичко светло те напусне и тъга сведе плещите ти – тръгни . Движението е спасение.