автор: martines

Седя на тъмно, мисля за това кой съм аз...?
Аз вече не се страхувам от тъмнината.
Или от загубата, която ни следва в живота.
Знам, че животът не е справедлив и че нищо няма да бъде добре.
Но аз виждам всичко в нова светлина,
... моята собствена светлина да озарява пътя ми.
Чувствам живота отново, чувствам, че живея.
Аз съм сам човек... човек на собствената си душа.
Никой не ме притежава!
Човек със свои решения, интереси и начин на живот.
Аз съм човек, който се е научил да се справи с болката,
да се уча от нея и да продължа напред.
Аз познавам любовта!
Аз познавам сърцето, което боли!
Аз знам какво искам от любовта!
За тези, които казват, че никога няма да бъда нещо.
Аз им казвам: сега ме погледни!!
За тези, които казват, че никога няма да бъда щастлив.
Аз им казвам: сега ме погледни!!
Искаш ли да видиш силата на моето сърце?
Искаш ли да видиш силата на моята душа?
И след това да погледнеш в очите ми и да видиш огъня, който гори.
Защото то никога няма да изчезне!