автор: tzvetcomarinov

Във всяка ловна дружинка има и по един чешит. Такъв, без който не може или няма поне тя да е същата. Само, че едва ли ще им се намери екземпляр като нашият Данчо Каръка.
На сезон той не събираше повече от два-три ловни трофея, главно измежду тия с перушината. Иначе беше ненадминат спец по ловния отсрел. Можеше с експертна точност да посочи под какъв ъгъл е ударен дивеча или птицата, от какво растояние и с кой номер съчми е станало това. Казваше го дори без да се ровичка както доктор Семво из вътрешностите или месото на сполуката. И винаги след всичките ни приказки в края на лова, без гласуване вземаше думата и безапелационно обобщаваше причините за успеха или провала.
Споделям нещо, което тогава шашна всички ловци. Да бяхме отстреляли по митичната птица Феникс, едва ли щяхме да го преживеем така.
Бяхме на лов за свине. Както обикновено, нашият председател много ясно и точно разпредели задачите. Указа мястото за пусия и всичките ония тънки работи без които не бива да минава нито един лов, ако искаме той да е успешен и да не приключи заради инцидент или нещастие.
Признавам го. Не съм от най-точните и емоционалните, но ми се падна да бъда измежду стрелците. На място от което, ако не стадо, поне изгубило майка си прасенце трябваше да премине.
Стиснах в готовност ложата. Примамих кашлицата, дето от време на време напираше откъм гърлото ми. Защото изпуснех ли я, непременно щеше да заприлича на свинско грухтене и най-търпеливо си зачаках. По някое време дори ми се стори, че видях зурлата на глиган. Трябваше да се нагълтам с доста хапчета реализъм. Преди да различа кой знае как и от кого преметнатата, заседнала в отдалечените храсти прогнила кора от дърво.
Все пак зурлата изникна. Само, че не срещу мен, а пред някой от разположените на пусия ловци. Защото много ясно чух не един, а цели два изстрела. И след тях последваха радостните, възбудени от успеха възгласи.
Другото няма защо да ви го разправям. Чували и виждали сте подобно всички, които поне веднъж са излизали на лов. По-интересното за нас кацна на мушката, когато се събрахме на определената поляна. И когато захванаха приказките на всички ловци. Измежду които най-интересни разбираемо бяха на свалилите близо сто и петдесет килограмовото прасе.
-Ударих го - твърдеше бай Димитър, един от най-опитните и възрастни ловци в дружинката. - С първият падна като отсечено на земята.
-Аз го подкосих - заяви категорично Васил счетоводителят. - Видях му сметката, а ти стреля колкото да ме подсигуриш.
Счетоводителят беше от по-младите ловци, но и сред най-избухливите. Работата от весела и доволна, започна да понамирисва на спор и кавга. Как да вземеш нечия страна. Да посочиш на кого съчмите са засегнали жизненоважните органи на глигана, когато не си бил на тяхното място.
Отново се намеси Данчо Каръкът. Стана той прав както всеки друг път когато започваше предългата си. Здраво натъпкана с експертни твърдения реч. Вместо да приближи до трофея според обичайното, обърна се с лице към Васил и най-категорично заяви:
-Не си убил глигана. Защото не можеше да му пробиеш кожата.
-Защо? - наежи се счетоводителят. Усещайки, че в салдото на днешния лов името му като нищо можеше и да не попадне.
За разлика от очакваното, сега Каръкът не се залута в ъгли, посоки на вятъра и калибъра, а от упор го тресна:
-С колко патрона тръгна за свине?
-Осем - посрещна моментално счетоводителят и отведнъж се досети за рикошета, че одиторите като нищо могат да се заловят за някоя дреболия.
-Осем - повтори сякаш беше ехо в каменоломна Данчо Каръкът. - И колко ти остават, щом си изстрелял един по глигана.
Простата сметка наистина попритесни спецът на цифрите. Щом той чевръсто извади всички патрони и гилзи дето ги имаше в патрондаша. Отдели четири от тях. Сложи ги в шепите си и ги заразглежда, сякаш се канеше да разчете египетски папирус.
-Толкова са. Ето ти останалите - подаде му Каръкът четири ловни патрона и се захвана с поясненията.
Между смехът на ловците, прекъсванията от наш Данчо и сърдитите реплики на председателят на дружинката, малко успях да уловя. Разсеяният ловец не разбрал, че ще ходим на лов за диви свине, ами подредил само патрони за пернат дребосък. Едва на инструктажът Каръкът проумял за своя пропуск и ловко си набавил няколко от чуждия патрондаш.
Неудобното и сериозното от деликатност запазвам за ловците, а на читателската фантазия оставям да допише и украси по своему сцената. В която счетоводителят Васил убедено си вярваше, че с дробинки за гривеци е повалил 150 килограмовия трофей на бай Димитър.
Цветко Маринов.