автор: DANJE

Скоро щеше да се събуди. За последен път ударих с чука по главичката на пирона и той прикова неподвижно ръката на спящия мъж към голямата дървена маса. В изтеклите двадесет минути бях постъпила по същия начин и с другата му ръка, а също така и с двата му крака.
Мъжът се казваше Джон Ситкинс. 34 годишен. Висок над 1.80 см, с много добра мускулатура.
Сигурно се чудите защо съм го приковала към масата?! Не, не съм луда! Просто този мъж трябваше да си получи заслуженото и само аз можех да го накажа, както подобава. Аз бях неговата Немезида.
Преди една година и седем месеца той уби брат ми. Моят близнак.
Брат ми беше 24 годишен, изключително красив и талантлив младеж. Учеше история и беше първенец във всичко. Оценките му бяха отлични. Още когато бяхме в училище тои се открояваше от всички. Докато аз бях много буйна, вечната скандалджийка, кръшкаща от часовете- той беше много прилежен, печелеше всяка олимпиада, на която отидеше, а той присъстваше на всички. Бъдещето му се очертаваше блестящо. Единственият му недостатък е, че той не беше като останалите момчета- той беше гей. Просто и ясно, Джошуа го привличаха мъжете и това го погуби.
Незнам, точно кога той се запозна с Джон Ситкинс. Дори незнам дали са се познавали до онази фатална вечер.
Джошуа и Ситкинс наели стая в хотел. Там на другата сутрин ги намерила и чистачката. Ситкинс кротко спял, прегърнал голото безжизнено, напълно обезобразено тяло на брат ми.
От аутопсията стажа ясно, Джошуа е умрял от загуба на кръв, поради множество дълбоки прорезни рани по цялото му тяло. Също така, че е умрял в страшна агония, което никой не би могъл да чуе, заради добре запушената му уста.
Естествено, полицията веднага е арестувала Ситкинс. След това имаше съд, там го обявиха за невменяем и го пратиха за лечение в психиатрична клиника. От там той излезе след осем месеца за добро държание и с уверението на докторите, че е напълно излекуван.
Не можех да оставя нещата просто така. Затова старателно разучих живота му ( което не беше никак лесно), миналото му, адреса, телефона.Всичко.
Общо взето живота му беше такъв:
Баща му бил алкохолик и постоянно тормозел майка му, в последствие при навършването на деветилетието на Ситкинс баща му започнал системно да го изнасилва. На седемнадесет той избягал от вкъщи. Започнал с кражби и в крайна сметка станал автомонтьор. На няколко пъти било сигнализирано за побои, които Ситкинс нанасял над хомосексуалисти. Всеизвестно било, че той ненавижда гейове.
Но за мое щастие обичаше красиви жени. Не веднъж са били подавани жалби за изнасилвания и побои от жени, които в последствие по незнайни причини ги оттегляха.
Това беше моят коз. Една вечер го намерих в любимата му кръчма и седнах на неговата маса.
- Дали един мъж като теб ще приеме за компания една самотна жена?- му казах аз приканващо. Той само се усмихна, ако неговото можеше да се нарече усмивка, и потупа мястото до себе си.
След около половин час повърхностни разговори и натискания, аз сложих ръка на чатала му и промълвих с пресипнал глас на ухото му:
- Защо не ме отведеш у вас?
Той не беше особено въодушевен от идеята ми, но все пак се съгласи.
Още с влизането в апартамента му аз започнах припряно да го събличам. Той беше видимо доволен от развоя на нещата. Той буквално раздра миниатюрната ми рокля и изглеждаше доволен, че отдолу бях напълно гола.
Той ме поведе към спалнята, но аз рязко смених посоката и го насочих към кухнята. Бутнах го на голямата дървена маса и го възседнах. Наложих див ритъм, поради което той затвори очи от удоволствие. Възползвах се от момента и се наклоних леко надясно, като не спирах да се движа.
Преди да отида в кръчмата бях минала през апартамента му. Залепих със " скоч", отдолу близо до ръба на масата, спринцовка пълна с наркотик способен да преспи за секунди дори слон. Отключих и заключих входната врата с шперц. Наложи се да се сдобия с този предмет специално за случая.
Слава тебе Господи! Спринцовката все още си беше там. Отлепих я и с един замах я забих във врата му, изпразних целият наркотик. Ситкинс отвори широко очите си, понечи да стане, но в същия момент отново легна. Наркотикът вече действаше. Станах и облякох остатъците от роклята ми. Взех малката си пътна чанта, скрита в един от кухненските шкафове и се приготвих за действие. Като за начало си сложих гумените хирургически ръкавици, извадих една бяла кърпичка и много внимателно изтрих навсякъде, където се бях докосвала. Извадих чука, пироните и големия касапски нож. Вече бях готова да задейсвам пследната фаза на плана си за отмъщение.
Ситкинс започна да се събужда. След малко беше напълно буден и се мяташе като риба на сухо, опитвайки се да стане.
- Не се опитвайте да станете, господин Ситкинс, така само си причинявате болка!- му казах аз почти нежно.
- Коя си ти, по дяволите? Какво искаш от мен?- крещеше той истерично.
- Много сте любопитен, все пак ще ви кажа. Аз съм сестрата на Джошуа, момчето което убихте в хотелската стая преди година и седем месеца! Дойдох да ви накажа, както вие го наказахте!
Изведнъж той разбра какво ще првя. Това го ужаси, започна да крещи! Напъхах един парцал в устата му и я запечатах със " скоч". Не исках, да чуе виковете му и да прекъсне нашето забавление. Взех касапския нож и започнах делото си. Отрязох всички пръсти на дясната му ръка- един по един. Виждах болката и ужаса в очите му. Започнах да забивам ножа в гърдите и корема му. Мушках и вадех, мушках и вадех ножа. Не разбрах кога Джон Ситкинс умря, но разбрах, че за Джошуа беше отмъстено!