автор: pavl64

Цяла нощ прекроявах душата си,
излъсквах наслоените чувства,
пренареждах мисълта,
сивотата облякох в белота.
Редих пъзел от сложна дилема,
не Хамлетовска, а своя съдба.
Шутовски жонглирах проблема-
един, два, три...
Преоткривах житейска истина
не една, и две, и три...
От самотата изваях луната,
в речен поток я изкъпах.
Пречистих мислите си.
По късче вяра раздадох...

На сутринта
кокиче разцъфтя.