автор: ivanb

Да помечтаем под небето,
каквито сме и тази нощ;
животът ни все още крета,
какъвто е – добър и лош...
Все още в този век безумен,
какъвто е – и стар, и нов –
в мечтания заспива Шуман,
а някой пее за любов.
Възседнал като Бог луната,
какъвто е – с перо и дух –
пак пише Бетховен сонати,
а някой прави се на глух.
Жар–птица – времето отлита,
пронизва в Дева и Телец
божествената Дама пика
със лък Вълшебният стрелец.
Да помечтаем под небето,
каквито сме – във контражур;
да вдигнем тост в Разпети петък
със хор последен в ... „Трубадур”...