Вдигаш отново гордо глава,
готова за поредния бал на принцеси.
Облякла рокля от бяла тафта,
с бродерии от елхички засмени.
Усмивката ти-с дъх изпепеляващо смразяващ,
очите-прозрачни ледени кристали.
С пронизващ поглед тъй опияняваш ,
че пламват бузите засрамени.
Показваш сила,власт и темперамент,
наздравица вдигаш със фреш
от чувства в афелий изпратени,
а всъщност в своя апогей.
Колко е нужно гарда да свалиш?
Дуел с ветровете от севера или
ще поискаш маската да смениш,
парчето лед в сълза да не превърнеш?!
Парче от сърце ти е нужно ,аз знам,
магията снежна да изпепели.
Но истинско,чисто, изгарящо в плам,
даряващо обич и смели мечти!