Бие в черепа куха камбана,
бие на грозно мъртвило.
Сухи очите, сърцето издрано,
по устата – горчило.
Спираш часовници, пясъци ровиш,
за да се скриеш в забрава.
И надеждата в съд със отрова
давиш ли, давиш...
Ала виж: на живота махалото
люшва се – дим от комина...
Като миг или век, но ще мине, приятелю.
И това ще отмине.