автор: moeto

меланхолично...

главата лук нарязана на половина извикваше сълзите ми,
доматите съблазняваха сиренето на масата,
хлябът бе ръчен и от него ароматът и парата се гонеха несръчно из стаята преобръщайки в съзнанието ми всичко на опаки,
гладът бе потискан,
имаше вино и маслини за компания,
костеливите ядки започнаха да опадат от ореха в двора,
жълто листо се залепи от смесицата на дъж и вятър на прозореца, сякаш бе запалена свещ по пладне от вън.
не скърбете за лятото..