автор: oziris

Чии са устни моите целували, къде, защо
не помня вече и чии ръце под моята глава
лежали са до сутринта, но тази нощ дъжда
със духове е пълен, които зад това стъкло
въздишат и почукват, чакайки ответ
и в сърцето се просмуква болка тиха
по незапомнени момци, които нивга веч
не ще извикат късно нощем името ми.
Тъй през зимата стои дърво самотно –
без да знае какви птици отлитали са една след друга,
но все пак усеща, че клоните му са по-безмълвни отпреди.
Не зная аз какви любови идвали са и изчезвали;
само зная, че лятото пя у мен
за малко и повече не ще запее.

1923


EDNA ST. VINCENT MILLAY

What lips my lips have kissed, and where, and why,
I have forgotten, and what arms have lain
Under my head till morning; but the rain
Is full of ghosts tonight, that tap and sigh
Upon the glass and listen for reply,
And in my heart there stirs a quiet pain
For unremembered lads that not again
Will turn to me at midnight with a cry.
Thus in the winter stands the lonely tree,
Nor knows what birds have vanished one by one,
Yet knows its boughs more silent than before:
I cannot say what loves have come and gone;
I only know that summer sang in me
A little while, that in me sings no more.

1923