 |    Да вярваш... и да знаеш?! Когато си мислиш, че нещо е в ред,
а то се окаже избягало...
Когато повярваш, че някой до теб
усмивка изпраща .. разядена...
Не чакай да мислиш - опитай да знаеш!
Дали си е твоя проказата.
Дали някой друг или само самичък,
водиш си битки с омразата.
Не вярвай на нищо и никой, когато
илюзия на очите пелена изтъкава.
Не вярвай дори и на себе си, само
ако усещаш лъжата стена да изгражда.
Опитай да знаеш - това е най-вътре.
Когато не искаш да слушаш лъжи.
Опитай да знаеш - така неизменно
ще имаш нов път и любовта те крепи.
А после ще стигнеш до Пътя на вярност.
Едничка е тя - към света!
Към Живота, Човека и Бога в Едно,
към Истината... и Любовта..
Но знай! За да знаеш...
страха си назад остави.
Свободата е сила, загърбила воля
на егото и на глупостта.
Когато повярваш... ще искаш и можеш.
Когато поискаш - дерзай!
Така позволяваш си по пътя да носиш
дори непосилно тежък товар.
Когато узнаеш какво е да знаеш,
ни болка, ни страх, ни камък отбой
ще може да свири от твоята битка -
битка е, да, но всъщност малък двубой.
Повярвай! И знай!!
Че това е земята...
На нашите общи деди.
Това е земята, дори небесата
на Боговете, които сме били.
И нека на бъдното знание кажем:
Аз искам и мога!
Очи ще отворя!!
И нека гори.
И вярвам и зная - това не боли.
...
Публикувано от aurora на 23.09.2004 @ 12:14:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Да вярваш... и да знаеш?!" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:18:45
(Профил | Изпрати бележка) | )
Вярвам и зная? След такъв стих едва ли не боли... И принципно. "Вярвам" може и да има, но "зная" в конфигурация с "не боли" просто няма. |
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 12:26:21
(Профил | Изпрати бележка) | Точно тогава не боли :) - когато знаеш.
Разбирам какво искаш да кажеш - че знаещия е самотен, с болката на целия свят.. да, така е, но точно знанието също е онова, което може да те извади от болката, от страданието. Което може да ти даде нов поглед - за да се освободиш...
"И моята мъка е радост, а моят товар - лек" |
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:30:48
(Профил | Изпрати бележка) | Не бих го казала точно така. И да не е самотен, а да знае, това не е лек товар.
"Дали съм сам или придружаван,
аз винаги съм сам,
дори не съм в компанията на моите
мисли...
Продължавайте да говорите,
колкото повече ви слушам,
толкова по-малко
принадлежа на себе си"...
Знание и самота може никога да не се пресекат, никога... Освен това светът не носи една болка, няма лице, безличен е.. Знанието няма множествено лице и не държи да се изказва...
Отклоних се...
Стихът ти е зареден... Аз завих в посока на мислите в него. Освен това от знанието не можеш да се освободиш, а от света - от воле. |
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:40:20
(Профил | Изпрати бележка) | P. S. Разбира се, всичко подлежи на последваща дефиниция, а поезията не я предполага..., което пък превръща поезията в най-болезнената и/или сладка измама на света. От което знанието едва ли губи, едва ли му се придава и/или отнема.
Спирам да се отклонявам... Всъщност, ти се зарадвах. |
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 12:41:43
(Профил | Изпрати бележка) | Малко метафизично я докарахме наистина :) Не зная (:) за света дали е безличен... Не ми достига МНОГО, но го усещам с едно лице, цялостен - света, хората... живота.
Товарът никога не е лек, но също така е като перце, когато знаеш за какво го носиш, на кого го носиш... какво носиш... И когато си приел да го носиш, най-вече :)
Поздрави! :) |
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от batteria на 23.09.2004 @ 12:44:35
(Профил | Изпрати бележка) | А това вече е самота, тук се допряхме, ако хората имат едно лице... Или ако търсиш в тях конкретни черти. Ох, ама ти наистина ли смяташ, че хората, светът и прочие неща знаят какво носят?
Ах, недей. Ще те чета. |
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 12:49:47
(Профил | Изпрати бележка) | Не, не казвам, че знаят - по-скоро апелирам да се научат да знаят (и към себе си е апела).
За да спрем да се жалваме от "тежките" си товари, може би :)
да... |
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от miglena (megira@abv.bg) на 23.09.2004 @ 13:07:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Вярвам, знам, мога, не ме е страх!
Но знам и че има неща,
които не зависят от мен,
с това най-трудно се съгласявам...
понякога дори боли все още,
въпреки знанието и вярата (((""".."""))) |
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от teAnu на 23.09.2004 @ 13:47:49
(Профил | Изпрати бележка) | "все още" - ключова думичка :)
Но и винаги ще боли - без болка дори!
Това е ограничението на полярния ни свят - противоречията в единство е извън него.
Поздрави! |
]
]
Re: Да вярваш... и да знаеш?!
от Ray (bdoych@abv.bg) на 05.10.2004 @ 15:42:48
(Профил | Изпрати бележка) | "И вярвам и зная - това не боли."
Абсолютно съгласна.
Илюзиите болят. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 694
ХуЛитери: 1
Всичко: 695
Онлайн сега:
