автор: hristam

И да ме съдиш човеко - такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат -
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.

Грешно е, казват. Броят ми годините.
"Възраст за плетки" - негласно изричат.
Кипвам мехурчено в смях, като вино,
влюбена даже в самото обичане.

Не ме проклинай, човеко - проклета съм.
Пристан е всяка любов. И изгубване.
Блъскат се кипнали в мен ветровете...
Жива съм просто защото съм влюбена.