автор: ivliter

Ослепен от светлината на толкова дни преминали през мен, ще мога ли да видя още нещо невидяно в тях? Загубилите силата си мои сетива, ще бъдат ли така добри да ме дарят отново с шарената светлина изсипана от багреницата на слънцето;
с вкуса на ваканционните летни круши, изпънали до пръсване прозрачна кожица от напиращия сок под нея? И в тази златна плът на тези дребни, но дъхтящи круши, не се ли крие еликсирът с позабравения вкус на отлетялото ми детство? Тези приказни, и толкова примамливи плодове узряват в трептящите въздушни пластове на лятото на моя живот. И виждам аз квадратите светлина, промъкнала се през прозореца върху окъсялата черга на живота, как танцува под нежната мелодия, отронена от скъсаната струна на душата на деня, загледан в бързия бяг на тънкокраките облаци. Щом дойдат тези облаци-вестоносци, багрите веднага слизат с една октава по-надолу, като настроението ми. Денят ми става пуст, изметен до прашинка от ветровете на страстите, пуст като библейска пустиня.