автор: Gargabela

На дланта ти го пише -
виелици с нежни имена
от премръзналите прозорци
ще откраднат свещИте.
Виелиците нямат
ни души, ни тела,
Жаждата им е гъста
и вечно недопита.

Утаява се в чашите,
по устните ни сладни.
Искам да те целуна,
но ако е отрова,
ще се сгърчи сърцето ти
и нощта ще закрещи -
убийца!
Отне ми го!
Отново...
Отново.

На дланта ти го пише -
няма да има път назад.
В окъсана роба
на голото тяло
ще те следвам и чезна.
Подивяла от глад
късче любов ръфа
онази смърт бяла.