автор: shefkata

Попиля ме, разби ме на прах,
тази твоята обич лъжовна.
До сега не изпитвала страх,
се оказах страхливо греховна.

Този вихър помете и мен,
в свойта зла, но красива стихия,
преобърна света, моя ден...
А аз не успях да се скрия!

От тези, твойте кафяви очи,
дето все ме измерваха плавно,
като мъничко снопче лъчи
и по мене се плъзгаха бавно.

От ръцете, от усмивката твоя,
пълни с вечно, безкрайно желение,
дето с гръм разрушиха покоя,
без вина и без грам разкаяние.

Как, кажи ми сега и с какво,
любовта и греха да убия ?
Припомни ми отново, защо
не успях от теб да се скрия ?!

15.10.2009 г.