автор: lita

Паднала сълза върху лист.
Тишина, мрак и разбито сърце.
Публика останала без бис.
Надежда още има ли поне?

Ти душата моя нарани.
Така, доволен си тръгна.
В тъга съдбата заклейми.
Сърцето завинаги изтръгна.

Още тогава трябваше да те забравя,
вместо дълбоко в себе си да те затварям.
Но не знаех аз какво да правя.
Късно вече е да съжалявам.

Но още мога това да направя:
широко да протегна ръце
и спомена за тебе да оставя
да отлети със моите криле.