Като дърво израснало в полето
само поникнало без ничий труд,
така в жена превърна се детето,
сама без грижите на всеки друг.
Дървото към небето устремено
клоните протягаше като ръце
и чакаше жената ненадейно
обрат в живота, в нейното сърце.
Дървото пусна корени дълбоки
опора здрава в майката Земя,
а на жената раните жестоки
зарастваха, но с видима следа.
Дървото в разлистената си корона
полюшваше лъчи и птичи песни,
а жената беше с тежката корона,
венец от тръни за лъжите лесни.
И до днес само е пак в полето
след тежки бури право е дървото,
а жената скита с мечтите в небето
защото няма корените на дървото....
Анелия Дойчева 29,06,2010