Така са бавни сенките, едва пълзят по волята на светлината. Не са ли те онези флегматични мекушави охлюви, които изучават всяка мъничка извивчица на земната повърхност?
Недейте им се сърди – такава им е същността. Не искайте създаденото да пълзи да полети. Но пък как силно е развито в тях изтънченото чувство за хумор – изкривяват и деформират силуетите на всяка форма в най-причудливия и неочакван вариант, а могат също да ви сепнат с уголемените проекции на някоя невзрачност. Умеят всичко те – да ви скъсят и удължат по своя мярка, по мярката на светлината. По цял ден слънцето рисува с и се забавлява с тях, но никога не може да ги види, защото все се разминават – те винаги пълзят в обратната посока на неговия път. Не сме ли като тях и ние – не сме ли сенките на божията мисъл?