Нощта шепти във този късен час.
Звездите светят. Свети и луната.
Не чува се ни шум, ни глас.
Завива се във сняг земята.
А там, на хълма има двама
прегърнати и легнали в снега.
Достатъчно е топла любовта им.
Те спят. Не сещат те студа.
Луната свети. Тя гледа тези двама.
Момчето се събуди, затърси със очи.
Намери то любимата и легна си отново.
Целуна я и...вече спи.
За сетен път луната ги погледна.
Защо точно във този късен час?
Защото любовта, що казват е вълшебна.
Защото тези двама бяхме ти и аз.