автор: rudin

Как топло беше в таз кола! –
бях пуснал парното до дупка –
и виждам в късичка пола
бедрата. И сърцето тупка.

Свалих от шията й шал,
че вече малко се потеше.
Прогонил грижи и печал,
усетих – нещото стърчеше.

В гръдта й погледа си впил –
бе бяла, в тъмното се вижда,
като в забавен водевил
порочна мисъл се съижда.

Зарових в бюста й ръка –
там малко трудно ме допусна –
все по-дълбоко и така
зърната стигнах с мойте устни.

Потръпна, шеметна, от кеф
и тъй върху ми се отпусна,
че плъзнах в гладкия седеф
туй, нещото и запрепусках.

Протеста в тесния простор:
„О, не, недей! Какво ми правиш?”
премина от дуетен хор
в да, да – през всичките октави...

И ако тук, край таз елха,
страстта у теб не заговори,
колата вън е, ти ела
и чудото ще се повтори!