автор: anelka

От всеки огън излизах по-жива
обгорена до кости но знам
всеки пламък ми даваше сила
топлина която и на тебе да дам.

От всяка болка тръгвах щастлива
не разделях живота на две
бях на място там където отива
човека щастлив за да спре.

От всяка вода излизах по-суха
мокри бяха само мойте очи
останах за грозните думи глуха
и не намокрих свойте мечти.

От всяка пустиня правех пътека
губех се, от всички една ме спаси
и вървя и усещам душата си лека
жива съм и по нея знам няма беди.

Анелия Дойчева 19,10,2010