автор: valer4o123

Беше студена зимна нощ. Навън духаше ураганен вятър. Дърветата се огъваха до земята под неговия натиск. Не се виждаше нищо. В такъв момент дори и най-смелият, най-силният човек би се уплашил. Всичко бе тъй яростно и бурно, като че ли идваше краят на света. Нямаше жива душа. Всичко бе прогонено от тази земя, ядосала природата.
В следващият момент проблясна светкавица. Тя озари за миг потъналия в тъмнина свят.
Гората не беше гъста, но всяваше ужас. Тя беше като една черна дупка. Веднъж влезеш ли – излизане няма.
Не и за черната фигура, бягаща от сянка в сянка през гората. Това беше Лесковар. Той беше като призрак. Бурята заглушаваше всяка негова крачка, а тъмнината – движенията му. Той бе самата сянка.
Лесковар беше джудже. Той бе нисък и набит, с мускулести ръце, черна брада и коса, с колан, в който бяха препасани две ками. Той бе като наемник, но неговата цел не бе да убива. Той бе войн, но неговата цел не бе да води войни. Той бе част от Съюза.
Лесковар бягаше от сянка в сянка. За него вятъра бе като майчина милувка – той бе срещал къде-къде по опасни и трудни препятствия. Веднъж се беше забъркал с дракон, който едва не го беше убил в упоритостта му да вземе съкровището му. Друг път бе застанал лице в лице с титан, който почти го беше сплескал в юмрука си.
Той пордължаваше да бяга в гората.
Изведнъж пред него се появи град. Градът беше силно защитен – със дебели каменни стени, ров, кули, от които по принцип наблюдаваха стрелци, и стражи, патрулиращи пред портите. Тази нощ, обаче, нямаше никой.
Джуджето за миг се озова вътре.
Градът беше разделен на шест части: Търговски център, Катедрала на светлината, Гилдия на магьосниците, Стар град, Парк, Джуджешки район и пристанище, на другия край. Тези райони бяха отделени един от друг със река, която сплиташе мрежа между тях.
Между Джуджешкия край и Стария град имаше крепост. Това беше замакът на крал Силвърблейд.
Крал Силвърблейд беше владетелят на Сноусторм, човешкото кралство. Той бе наследник на Ходир, един от титаните, създали света. Силвърблейд бе коронясян за крал още на 25 години. Той управляваше вече четиридесет и първа година. Всички войни, водени под негов надзор бяха спечелени. Всички раси, не само хората, се прекланяха пред него. Той бе велик крал.
През последните дни се беше разчуло, че в морето, в близост до града плават кораби с оркски знамена. Действително стражите забелязаха това и Лесковар бе изпратен в Ходир Харбър за да уведоми флотата Сил’ Ход, командвана от капитан Алдор Праудшип. Капитанът веднага потегли и изпрати джуджето обратно. Сега то се връщаше с добрите новини.
Лесковар се упъти към Стария град. Вървейки, той извади камите от колана си.
В този момент пред него изникна една висока черна фигура. Тя бе около два пъти колкото него и също държеше ками. Облечена бе в черно и от нея не се виждаше нищо освен две зелени очи, светещи през един отвор в маската й.
Лесковар скочи точно навреме – черната фигура замахна с едната кама. Развихри се битка. Лесковар отбягваше атаките, но едвам успяваше да атакува. В един момент той замахна с едната си кама и проряза маската на фигурата.
Беше висша елфа.
Висшите елфи навремето бяха съюзници с хората и джуджетата. Но, когато немъртвите, предвождани от Ар’ Мен, Рицаря на смъртта, ги нападнаха и опустушиша техните градове, елфите обвиниха Ар’ Мен, който преди беше паладин, пазител на светлината, за това и изоставиха Съюза.
Сега те бяха на страната на Ордата – съюзът между орките, троловете и биволите шамани и друиди, таурените, и искаха да попречат на хората да се защитят. Затова бяха пратили войн на сянката, също като Лесковар, да ликвидира техният вестоносец.
Елфата се спря за миг. Чуваха се гласове. В този момент тя скочи на един сандък, оттам на покрива на една сграда, оттам на стената и изчезна.
Лесковар прибра оръжията си и се обърна. Откъм Стария град се задаваха войници.
- Какво стана тук? – попита единият.
- Нищо. Моля, върнете се по постовете си. – отвърна Лесковар
Войниците се огледаха. Нямаше и следа от боя. Те се върнаха обратно.
В този момент Лесковар хукна към Крепостта на краля.