автор: Wendy

Дали да чака Коледното чудо...
Не всеки среща своя Жан Валжан.
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, вперен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура
ще дойде Той с еленова шейна.
Звънчетата й нежно ще пробудят
смълчаната и смръщена луна.
И с пръчица вълшебна ще докосне
угриженото слабо личице.
Какво ли във торбата си й носи?
Тревожно бие детското сърце.

Елените понасят се нататък...
На този праг те никога не спират.
Козета се изправя до вратата.
Мечтите си в обувчица побира.

След миг утихна... Стана страшно. Тъмно.
Отишъл си е старецът желан.
Сирачето самотно се обърна
и...срещна поглада на Жан Валжан.

И в тази нощ на приказни вълшебства
в обувката жълтица заблестя.
Козета се превърна във принцеса.

На Коледа се случват чудеса.