автор: gumbert

ФУДЗИВАРА-НО ТОСИЮКИ
поч.901 година

Вълните танцуват
В залива Суми, дори
В тази нощ, когато
В своите тайни блянове
Аз се промъквам към теб.


Госпожа ИСЕ
поч. 939 година

Стръковете на тръстиката
В Нанива са тъй къси,
Но дори и за толкова
Кратък миг ние не ще се срещнем.
Това ли е твоят отговор?


Принц МОТОПСИ
890-943

Животът загуби
Значение без теб.
Но ние ще се срещнем,
Дори да потънем във вълните
На залива Нанива.


Монахът СОСЕЙ

Тя рече:
"Ще се върна след миг",
И чаках я аз.
Вече толкова месеци
Аз чакам луната на разсъмване.


ФУНЯ-НО ЯСУХИДЕ

втората половина на IX век

Диханието му
Откъсна и отнесе
Жълтите листа.
Затова ли наричат разрушител
Планинския вятър?

ОЕ-НО ТИСАТО

Началото на X век

Гледам луната,
И скръбта прониква
В сърцето,
Макар и не само при мен
Да е дошла есента.


СУГАВАРА-НО МИТИДЗАНЕ

845-903

Не ти поднесох дарове
О, планина Тамуке,
Но твоят склон е украсен
С червени листа,
Подобно приношение на боговете.


ФУДЗИБАРА-НО САДАКАТА

870-932

Лозата се стели
По Хълмовете на любовните срещи, но
Ще може ли тя
На моята възлюбена да посочи
Тайните пътища, водещи към мен.


ФУДЗИВАРА-НО ТАДАХИРА

880-949

Ако листата на
Кленовете в планините Огури
Имаха сърце,
То и те щяха да очакват
Визитата на императора.


ФУДЗИВАРА-НО КАНЭСУКЭ

877-933

По полето Мика
Текат волните води на
Река Изуми,
Но дали ще те видя отново,
Защо съм тъй далеко от теб?


МИНАМОТО-НО МУНЭЮКИ

Началото на X век

Зимна печал
В планинското село.
Тревите и дори
Стъпките на разотиващите се гости
Замръзват пред очите ми.


ОСИКОТИ-НО МИЦУНЕ
Всички хризантеми
Покрити от сланата,
Бих събрал,ако само
Имах власт и сили за това.

МИБУ-НО ТАДАМИНЕ

Началото на X век

Любовта ми бе
Като луната на разсъмване,
Но ние с теб се разделихме.
Сега все повече намразвам
Светлината на разсъмване.


САКАНОЕ-НО КОРЕНОРИ

Началото на X век

Току-що залезе луната
А ето че падналият сняг
Освети полята
на Псино* с белоснежната
светлина на утрото.

ХАРУМИТИ-НО ЦУРАКИ

втората половина на IX век

В планинския поток
Вятърът издига бент
От клонки, но само
Листата на Клена тъй слаби са,
За да спрат водата.


КИ-НО ТОМОНОРИ

втората половина на IX век

На пролет, когато
Тъй безметежно е небето,
Вишните защо разпръсват
Своя нежен цвят,
Подобно на тревожни мисли?


ФУДЗИВАРА-НО ОКИКАДЕЕ

втората половина на IX век

Кой от моите стари приятели
Ще доживее заедно с мен
Докато побелеят косите ми?
Само боровете на Такасаго,
Но те нали са безсловесни.


КИ-НО ЦУРАЮКИ

868-945

Не ми е дадено
Да опозная дълбините на сърцето,
Но в родния ми край
Ароматът на сливата е същият,
Какъвто бе през младостта ми.


КИПХАРА-НО ФУКАЯБУ
Първата половина на X век

В летния полумрак,
Когато спуска се нощта,
Азз зная: някъде там
На небето има приют за
Скитащата се луна.


ФУНЯ-НО АСАЯСУ

Началото на X век

Полетата през лятото
Покрити са с капки роси
Палавникът вятър.
Сякаш е разстлал гердан
От блестящи семена.


Госпожа УКОН
началото на X век

Той ме изостави.
Тревожа се за това, че
До края на дните си
Той така и ще си остане
Клетвопрестъпник.

МИНАМОТО-НО ХИТОСИ

Първата половина на X век

На полето всред
Опадалите листа бамбукът
Си пробива път,
Така и аз съм преизпълнен
Със скрита любов към теб.




*Псино – възпята в класическата поезия планинска местност в близост до Нара, Централна Япония.