автор: lost_in_translation

Събудих се тази сутрин
погалена от топлите лъчи на слънцето,
и сякаш видях теб в тях.
Навън тихо ромолеше дъжд.
А в капките стори ми се
твоят поглед видях.
Полудявам,казах си аз.
Запалих си цигара.
В игривото пламъче
изведнъж замъждука
твоят лик.
Притеснено дръпнах от цигарата,
а в димът се образува твоята фигура.
Хвърлих я и побягнах,
без път или посока.
От пътните знаци ми махаше ти,
по мокрите прозорци на колите се появяваше ти.
Спрях и погледнах към небето.
Вече знаех,
ти си моята съдба.
Изведнъж се сипеше сняг
и всяка нежна снежинка
носеше твоята усмивка.
Започна да се смрачава,
в далечината видях залеза
и в него отново зърнах теб.
Седнах на една поляна
и впих поглед в небето.
Една по една изникваха блещукащи звезди.
Първата беше погледът ти,
Втората усмивката ти,
Третата лицето ти
а всичките заедно образуваха
нашата любов.
На края дойде луната,
но в нея не видях теб.
В нейното сияние
тази нощт
аз видях
Нас!
Отпуснах се назад
и се оставих на нежния полъх на вятъра,
който ми шептеше с твоя глас
Обичам те!
Обичам те!-отвърнах аз
и спокойна притворих очи...