автор: Avis_Rara_83

Ти си тук . Толкова близо .
И всъщност толкова далече ...
Дойде с настъпилия Залез,
и ще останеш тази вечер ...

Дойде тъй прашен , уморен ,
навярно си пътувал много .
И тази Нощ поспря до мен,
бягащ от своята тревога .

Приех те в скромния си свят,
макар да нямаш ключ за там .
Един тъй странен непознат ...
Пристигнал тук . Защо ? Не знам .

Очите Твои не видях,
прикриваше ги Tъмнината .
Гласът ти аз не разпознах ,
ти предпочете Tишината ...

Протегнах своята ръка ,
да стопля дланите ти хладни ,
и се превърнах във роса,
попила устните ти жадни ...

Останалото - сън вълшебен ,
обгърнат в меко кадифе .
Докосване - допир лечебен
на две жадувани ръце ...
.....
Но звън разцепващ тишината,
крещи че Утро е сега !
Събуждам се във пот облята ...
Нима било е сън това ?!

Или си тръгнал прозори ,
по своя път неначертан ..
Остави ли след теб следи ?
Ще те догоня ли ? Не знам...