автор: verginov

Тегне простора от облаци черни
небето в уплашено късче се сви,
чезнат в очите лъчите последни -
дъжд тежък пак ще вали,

пак ще вали...

В мене надеждата, пазена свято,
за слънчева среща пак се сломи,
вятърът ревна свирепо в лицето:
- Дъжд тежък пак ще вали,

пак ще вали...

Ето - търкулна се първата капка,
в очите ми - малка и топла сълза,
плаче небето, светкавица блясва -
дъжд тежък пак заваля.

Пак заваля...