автор: Gorqsht_snqg

Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим

спестяваните дълго думи,
разплакващата самота,
смълчаваното помежду ни –
тази охранена вина,
която точно там от ляво
приспиваме - да не личи
че няма място за начало
във кротките ни, сиви дни;
че вече трудно се приглажда
настръхналата празнота,
която тихичко показва
за обич колко закъсня...

Удавени сълзи и мисли
във твоите добри очи
които знаят – няма смисъл
един на друг да си простим...